Бояна е една от онези части на София, където преходът между града и планината се усеща най-осезаемо. Улиците се изкачват плавно към Природен парк „Витоша“, а застрояването постепенно оредява: жилищните блокове отстъпват място на къщи, дворни места и малки затворени комплекси. Резултатът е по-спокойна и по-просторна среда от по-голямата част на София, макар и все още в границите на града.
Кварталът е известен и с наследството си. Боянската църква, обект на ЮНЕСКО, се намира в по-старата част на квартала, а наблизо е разположен и Националният исторически музей. Те придават на Бояна установена, разпознаваема идентичност, която го отличава от по-новите жилищни райони на изток.
Жилищният фонд тук е доминиран от самостоятелни и близнати къщи, по-стари вили и по-малък брой съвременни нискоетажни проекти. Размерът на парцелите, ориентацията и надморската височина се различават значително от улица до улица, а с тях – и гледките към града. Два имота на няколкостотин метра един от друг могат да се усещат съвсем различно по отношение на светлина, уединение и достъп.
Практическият компромис е свързан с придвижването. Бояна няма метростанция, а ежедневието обикновено предполага автомобил или автобусни връзки по главните пътища към централната част на София. За хората, които съобразяват живота си с това, компенсацията е близостта до гората, по-тихите улици и по-нископлътният начин на живот в непосредствена близост до столицата.